НАЧАЛОТО - 1961-1962 г.

В сферата на стопанското развитие на България 50 – те години се характеризират с началото на стихийна екстензивна индустриализация. Започва строителството на крупни за мащабите на страната промишлени предприятия(Химкомбината в Димитровград, Металургичния завод в Перник, Комбината за цветни метали в Пирдоп, Содовия завод в Девня, Целулозния завод в Кричим, ТЕЦ-ове и др.). Всички тези предприятия се строят по съветски проекти и преобладаваща част от оборудването им е доставено от СССР. За експлоатацията на електрооборудването и контролно измервателните прибори в тях са обособени отдели на Главния енергетик и на Контролно измервателните прибори(КИП).

За да се осигурят необходимите кадри за експлоатацията и развитието на индустрията през 1953 г. от Държавната политехника се отделя като самостоятелно висше учебно заведение Машинно – електротехническият институт(МЕИ) – София. В Електротехническия факултет на този институт започва обучение по специалността „Електрообзавеждане на промишлените предприятия”, която става основа за създадената през 1961 г. катедра „Промишлена автоматика” с ръководител чл.- кор. проф. Николай Наплатанов( ). Това дава тласък на процеса на създаване на специалисти по автоматизация в България. Изпращат се и студенти по специалностите „Приборостроене” и „Автоматика” за обучение в СССР, Чехословакия и някои други страни от социалистическия лагер.

След първите години на експлоатация на доставеното от Съветския съюз оборудване младите, току що завършили у нас или в чужбина специалисти започват да се сблъскват с проблемите на липса на резервни части и на ред технически недостатъци на оборудването, често конструирано или произведено преди войната, а в някои случаи получено от СССР по договора „заем-наем”.

Тези обстоятелства налагат в някои от цеховете КИП и Автоматика на големите нови предприятия да започне производство на резервни части за контролно измервателните прибори, както и на редица уреди, чиято доставка е много трудна, а са необходими за усъвършенстването на системите за контрол и регулиране.

По примера на други страни през 1960 г. по инициатива на началника на цех КИП и Автоматика инж. Кирил Захариев и на главния енергетик инж. Серафим Христов в Металургичния завод в Перник започва подготовка за създаване на Развойна база по автоматика с предмет на дейност конструиране и производство на контролно – измервателни уреди и модернизация на системите за автоматизация на технологичните процеси. В хода на развитие на тази инициатива се разработва структурата на Развойната база, изготвят се спецификации на необходимото лабораторно и производствено оборудване, провеждат се срещи за съгласуване на кооперирането със сродните цехове КИП от други заводи, осигурява се подкрепата за финансово обезпечаване на идеята и съответна подкрепа от ръководството на Металургичния завод. За съжаление, когато всичко вече е готово, ръководството на предприятието е сменено и реализацията на идеята е блокирана.

На 27 – 28 януари 1961 г. се провежда съвещание по автоматизация в България, което е организирано от Комитета по технически прогрес, Българския национален съвет по автоматично управление(член на ИФАК – Международната федерация по автоматично управление) и секция „Електротехника” при ЦС на НТС.

Основен доклад „Състояние, основни насоки и перспективи за развитието на автоматизацията у нас” изнасят инж. Илич Юлзари и инж. Трайко Петков.

На съвещанието се отчита наличието на благоприятни предпоставки за развитието на активна изследователска, производствена и инженерингова дейност по автоматизация на производството и приборостроенето.

В доклада се предлага да се създаде Централен научноизследователски институт по електроника и автоматика, който да има за основна задача разработването на уреди и средства за автоматизация.

Само броени дни след това съвещание с Разпореждане № 245 на МС от 18 февруари 1961 г. се създава Централната развойна база по автоматика(ЦРБА), която има за цел да обединява научноизследователската, проекто-конструкторската, опитната и производствената дейност за разработване, произвеждане и внедряване на системи, устройства и прибори за автоматизация на технологични процеси в промишлените предприятия. Реално с този акт се поставя началото на организираната развойна и внедрителска дейност по приборостроене и автоматизация в България.

Много бързо се намира площадка и сграда за базата в квартал Горна баня и започва набирането на специалисти.

Първи назначени ръководители са инж. Серафим Христов - главен инженер на ЦРБА и Кирил Захариев, заедно с Никола Христов – всички от Металургичния завод – Перник. Техните разработки за Развойна база по автоматика на този завод се използват за основа на новоучредената ЦРБА. Постъпват по разпределение и млади, току що завършили специалността електрообзавеждане в МЕИ специалисти(Лиляна Бояджиева, Татяна Ненкова, Недялко Недялков, Илия Илиев) и в чужбина( Емил Божанов - СССР, Гео Гатев - Чехословакия).

ЦРБА става притегателен център за специалисти от различни отрасли и с различни специалности, ориентирани към приборостроенето и автоматизацията. През следващите две – три години в ЦРБА наред с много млади специалисти постъпват и специалисти, получили вече и определен опит и практика в: Металургичния завод в Перник(Иван Шишков, Любомир Димитров, Янко Бояджиев, Гераско Герасков); Химическите заводи в Димитровград(Христо Шопов и Димо Андонов); Цветна металургия и обогатителните фабрики(Михаил Китов, Вилям Попов, Евтим Горанов); Завод „Електроника”(Райко Стойков); Наладъчна лаборатория на Монтажно обединение(Димитър Маринов); Бухово(Данчо Иванов и Васил Хубчев); Целулозно – хартиен завод Кричим(Боян Попов и Бенислав Ванев); Генгаз(Стоян Златанов); Каучуков завод(Стоимен Христов), както и от други организации(Михаил Кринков, Павел Попов, Исак Исаков, Димитър Чавдаров, Иван Кашлакиев, Иван Видолов, Иван Димитров, Илия Бързанов, Веселин Пеев, Иван Масларов, Елена Манова и др.), повече от които станаха ръководители и водещи специалисти на ЦРБА, НИПКИПА и ЦНИКА. Заслуга за развитието на ЦРБА имат редица висококвалифицирани майстор – специалисти като Агоп Каспарян, Александър Лишков, Димитър Бенчев, Иванка Ангелова, Тодор Костадинов, Недялко Божинов, Цветан Петров, Йордан Тодоров, Хрант Чакарян и др.

От 04.12.1961 г. за директор на ЦРБА е назначен инж. Стоимен Христов.