Гео Гатев
Моменти от историята
През 1963 г., по инициатива на тогавашния директор на НИПИА доц. Трайко Петков, е създадена лаборатория „Системи на автоматиката“ със задача да извършва перспективни проучвания, анализи и изследвания, свързани с използването на електронни елементи и средства на аналоговата изчислителна техника при изграждането на системи за автоматизация. За ръководител е назначен инж. Павел Попов. Първи сътрудници на лабораторията са инж. Иван Тенев, инж. Илия Илиев, инж. Костадин Леков и математик Соломон Майер. Изучават се статистически характеристики на случайни сигнали и принципи на изграждане на самонастройващи се системи.
През периода 1966-1967 г.г. П.Попов, Ив.Тенев и Ил.Илиев преминават на работа в звена извън Института и към лабораторията са привлечени нс. Гео Гатев и мат. Василка Мицова, разработили първите програми за корелационен и регресионен анализ, за статистическо моделиране на обекти на управление (1965 г.), завършилият аспирантура в СССР нс. д-р Емил Божанов, а малко по-късно – завършилите висше инженерно образование в СССР Стоян Марков, Борис Спасов, Камен Велев, Румен Патрашков, сътрудници от други звена в Института нс. Арам Саркисян, нс. Веселин Акиванов, Васил Йовков. Лабораторията е трансформирана в секция „Системи на автоматиката“ с ръководител нс. д-р (тогава ктн) Емил Божанов (1967 г.), а по-късно – нс. Г. Гатев и след 1970 г. нс. А. Саркисян. Развива се тематика, свързана с разработването на методи, алгоритми и програми за моделиране и управление на обекти за автоматизация. Програмите се разработват с използване на ЕИМ в други организации в системата на строителството и транспорта.
През 1970 г. По инициатива на нс. д-р Г. Гатев и с активната подкрепа на директора доц. д-р Хинко Хинов в НИПИА се създава експериментален електронно-изчислителен център (ЕИЦ). Съоръжен в началото с малка ЕИМ (Мир-1) и аналогова ЕИМ „Аналог-1“, центърът се разви като мощен изчислителен комплекс, включващ машини ЕС ЕИМ 1030, ЕС ЕИМ 1040, IBM 4030, управляващ изчислителен комплекс АСВТ М-6000 за управление не технологични процеси, малки ЕИМ ИЗОТ 0310, PDP 8e, PDP 11/34, СМ-4, периферни устройства за САПР и др. Този център спомогна ЦНИКА да се утвърди като водещо научно звено в страната за разработване на пакети приложни програми (ППП) и елементи на базисно програмно осигуряване за реално време, за изграждане на АСУ, за управление на технологични процеси в реално време, за създаване на САПР. Разви се сътрудничество с институти в страната и международно сътрудничество в областта на комплексната автоматизация, АСУ и САПР.
През 1978 г. В ЕИЦ работят към 50 души, преминава се на трисменен режим на работа.
От 1970 г. До 1983 г. Експерименталният ЕИЦ се ръководи от стнс д- Г.Гатев. Значителен принос за неговото организационно укрепване имат главните инженери на ЕИЦ Боян Танев (1974-1977 г.г.), Георги Ханджийски (1978-1983 г.г.), началниците на отдели мат. Димитър Динев, инж. Любен Лалев, инж. Здравко Колчев. Принос имат и механик Съби Добрев, операторите Мария Семкова, Нели Терзийска, Костадинка Стефанова и др.
През 1983 г. ЕИЦ се отделя като самостоятелно звено и до 1989 г. се ръководи от мат. Георги Русинов.
През 1973 г. В ЦНИКА се създава лаборатория „Моделиране и синтез на системи за управление с ЕИЦ“ на базата на секция „Системи на автоматиката“, групата по електронни системи и експерименталния ЕИЦ. Към него време в секция СА бяха получени първите в страната научни резултати, свързани с моделирането, анализа и синтеза на системи за управление с използване на аналогови и цифрови ЕИМ, с разработване на програми за моделиране и оптимизация. От групата по електронни системи беше разработена и се внедряваше система за управление на разсъсредоточени обекти на територията на страната с използване на съществуващи телефонни канали. Разработваха се и се внедряваха икономико-математически модели за производствено планиране в ДИП „Република“ - Своге, в Захарния завод „Д.Благоев“ - Русе с признат икономически ефект. Перспективната тематика привлече талантливи млади специалисти и лабораторията прерастна в дирекция, която по-късно, след отделянето на ЕИЦ като самостоятелно звено, беше преименувана на Дирекция „Моделиране и синтез на системи за управление“ (МССУ, 1983 г.). Постигнатото кадрово укрепване и израстване на научни кадри направиха възможни съвместни разработки с институти на БАН, висши училища, ведомствени институти, както и изпълнението на научно-координационни функции на национално равнище.
През 1978 г, финансовите приходи от договорна тематика на дирекцията са 610 хил. лв., а на ЕИЦ – 41 хил. лв. През 1986 г. тези приходи вече надхвърлят 918 хил. лв.
През периода 1973-1986 г.г. дейността на Лаборатория МССУ с ЕИЦ и на едноименната дирекция се ръководеше от стнс д-р Г. Гатев.
Значителен личен принос за развитието на изследванията и внедряванията в тематичните направления имат много сътрудници на дирекцията:
Стнс В.Акиванов, нс В.Цеков, нс Ив. Корназов, нс. Мл. Младенов, нс. Е.Солаков, нс. Сн. Паскалева, нс. Б. Вакрилова, мсна Б.Иванов, Б.Златков, Ст. Стоянова и др.
В областта на автоматизираните системи за преработка на информация и управление на базата на малки ЕИМ – стнс В. Акиванов, нс. В. Акиванова, нс. Сн. Паскалева, нс. Б. Вакрилова, нс. М. Развигоров, нс. Г. Бакалов и др.
След 1986 г. до 1992 г. се разработват проекти за автоматизация на инженерния труд в НПК „Черно море“, проекти за частта САПР за комплексни АСУ в заводите за тежко машиностроене в Радомир и Русе и в Комбинат „Оптоелектрон“ - Панагюрище, както в проекти за САПР в Института за тежко машиностроене – Русе, Института за селскостопанско машиностроене – Русе и Института за абтомобилен транспорт – София. Разработват се международни проекти с НИИ Хидромаш – Москва и IPA - Букурещ в областта на автоматизираното проектиране.
За близо 30 годишен период до 1992 г. са разработени над 100 изследователски теми, проекти. Признат е годишен икономически ефект от внедрени разработки над 1,5 млн лв., а заедно с ефекта на съизпълнителите – над 120 млн. лв.
Участие в научни разработки с общонационално значение
ЦНИКА беше водещ изпълнител при разработването на координационната програма по проблем 19.25.1 от Плана на национално равнище „Разработка на общосистемни въпроси на САПР“ (1976-1980). Организации-съизпълнители бяха ИТКР-БАН, ЕЦММ-БАН, ВМЕИ „В.И.Ленин“, ВХТИ и Комплексния научно-изследователски и проектантски институт по организация и управление в строителството (КНИПИОИУС). Финансирането беше в обем 2352 хил. лв. Целта беше да се създаде научен задел, да се натрупа опит в създаването на програмно-технически комплекси за САПР, да се създадат пакети приложни програми за ЕС СМЕИМ. Бяха разработени: програмно-технически комплекси – 6 бр., Продукти на базисно програмно осигуряване и неговото разширение – 8 бр., Пакети приложни програми (ППП) – 19 бр., Методически мзтериали – 9 бр.
В изпълнение на програмата бяха получени първи научни и приложни
резултати в съответните области, с национално и международно
значение. Част от тях надхвърлиха най-добрите постижения в страните
от С
ИВ и други развити страни, и спомогнаха за утвърждаване на
авторитета на българската научно-техническа мисъл. Бяха осъществени
внедрявания на резултати в промишлени институти и други организации
(ЕИЦ по корабостроене, Института по хидродинамика – Варна,
строителството, машиностроенето и др.), с оценен годишен икономически
ефект над 100 млн. лв.
През периода 1981-1985 г.г. се изпълняваше Националната целева координационна програма по Проблем 3.2.6.2. от ЦНИКА – водещ изпълнител и Института по хидравлика и пневматика в гр. Казанлък – съизпълнител. Бяха създадени и внедрени автоматизирани работни места за изследователи, конструктори и проектанти на базата на МЕИМ СМ-4, ППП и програмни системи за конструиране на хидравлични и пневматични възли, изделия и системи, микропроцесорни системи за автоматизация на функционални и надеждностни изпитания на базата на ИЗОТ-220 и УСО “СЕКТОР“. Беше признат годишен икономически ефект от 227 хил. лв.
Двете координационни програми се изпълняваха основно от сътрудниците на Дирекция МССУ с ЕИЦ под ръководството на стнс. д-р Г. Гатев. Като водещи изпълнители активно участвуваха стнс В.Акиванов, стнс д-р Ат. Тасев, стнс Г. Младенов, стнс д-р А. Саркисян, стнс д-р Ал. Велков, стнс д-р Р. Ишханян, стнс д-р И. Вучкова, научните сътрудници В. Цеков, Ив. Корназов, М. Развигоров, Сн. Паскалева, Б. Вакрилова, И. Меснянкин, Г. Атанасов, Мл. Младенов, В. Мицова, О. Георгиева, В. Цанков, Г. Бакалов, мат. Д. Динев. Принос имаха техниците Б. Иванов и Б.Златков, конструкторите Цв. Петрова, Стефка Стоянова и Е. Попова, икономист Е. Жижанова и техн. помощник Е. Вердинова и др.
Участието в националната координационна програма по проблем 19.2.5.1. „Разработване на общосистемни въпроси на САПР“ подпомагаше развитието на научната тематика в институти на БАН и във ВУЗ. Разработването на първите български пакети програми в областта на дискретната многокритериална оптимизация и мрежовото програмиране в ИТКР, на информационни технологии за обработване на текстова документация и решаване на научни оптимизационни задачи в ЕЦММ, създаването на първите системи за автоматизация на лабораторния експеримент в Централната лаборатория по теоритични основи на химическата техника (ЦЛАТОХТ) – БАН, беше извършено в рамките на тази програма. В процеса на нейното изпълнение бяха разработени редица ППП в областта на проектирането на системи за управление в бившите ВМЕИ „В.И.Ленин“ и ВХТИ, както и предложения за подготовката на специалисти в областта на информационните технологии във висшите училища, представени на МНП и СВО.
Като членове на Координационния съвет и водещи изпълнители в развитието на тематиката активно участвуваха стнс В. Сгурев от ИТКР-БАН, стнс П. Бърнев, доц. Ил. Томов, доц. Н. Маджаров и доц. Ст. Цонков от бившия ВМЕИ „В.И.Ленин“, доц. Ив. Божов от ВХТИ, стнс П. Енчевич от КНИПИОИУС и др.
През периода 1971-75 г.г. Беше разработена и внедрена система за оповестяване и управление на териториално разсъсредоточени обекти за нуждите на Гражданската отбрана, използваща принципа на отнемане на телефонни канали. Ръководител на темата беше стнс Г. Младенов, водещи изпълнители – научните сътрудници В. Цеков, Ив. Корназов, В. Сирлещова, Т. Дединска, А. Калдерон. Принос имаха конструкторите Тр. Симеонов и Т. Костадинов, мсна Б. Иванов и Б.Златков, чертожник Цв. Петрова.
През втората половина на седемдесетте и през осемдесетте години на мналия век в страната бурно се развиваше производството на радионавигационна апаратура. То достигна значителни обеми, голяма част от които бяха предназначени за износ. В началото на осемдесетте години сътрудници от дирекцията разработиха задание за изграждане на комплексна система за автоматизация на производството, управлението и инженерния труд в НПК „Черно море“ и в Института за радионавигационна апаратура - Варна. През следващите години дирекцията беше основният изпълнител на частта, свързана с автоматизиране на елементи от конструкторската и проектантската дейност – автоматизация на лабораторните изпитания на радиотехнически изделия, създаване на класификатор на технологична екипировка, на база данни за радиоелектронни елементи и др. Ръководител на проучванията и разработката до края на 1986 г. е стнс Г.Гатев, а след това – стнс Ат. Тасев. Водещи изпълнители са – стнс. Г. Младенов, стнс В. Акиванов, нс. В. Цеков, нс. Ив. Корназов, нс В. Сирлещова, нс. Ваня Ковачева.
Участие в международни разработки – програми, договори, съвместни изследвания
ЦНИКА и лаборатория „Моделиране и синтез на системи за управление с ЕИЦ“ участвуваха активно в международното научно-техническо сътрудничество. През периода 1966-1968 г.г. Лабораторията беше включена в разработването на тема V-2.6 „Изследване на динамичнитехарактеристики на промишлени обекти и случайни сигнали“ от плана на Постоянната комисия на бившия СИВ по координирането на научните изследвания и отговаряше от българска страна за разработването на подсистема V-2.6.7 „Разработване на методика за определяне на статичните характеристики чрез статистически методи“. В работата участвуваха академични и промишлени институти от всички страани-членки на СИВ. Координатор беше ЦНИИКА-Москва. Участието в разработката ускори натрупването на опит и създаването на българска методика и програмно осигуряване, които намериха широко приложение в промишлеността.
Лабораторията участвуваяе в разработването на тема 1-15.2 „Теоритични въпроси на построяването на сложни системи за управление“ от плана за координиране на най-важните научни и технически изследвания в страните-членки на СИВ (1978-1982 г.г.). Координатор за страната по проблем 1-15, в разработването на който участвуваха ЦНИКА и институти на БАН, беше Министерството на машиностроенето-ЦНИКА, а ръководителят на лабораторията беше определен за персонален отговорник за проблема. На страните от СИВ бяха предложени за закупуване или обмен пакети приложни програми и елементи на базисно програмно осигуряване за реално време, създадени в ЦНИКА.
През 70-те години на 20 в. страните-членки на СИВ отделяха голямо внимание за координиране на усилията за изграждане на Системи за автоматизация на проектирането, конструкторската дейност и технологичната подготовка на производството (САПР). Към междуправителствената комисия по изчислителна техника на страните от СИВ беше създадена Работна група (РГ) по САПР. Постоянен представител на България във временната група специалисти по общосистемни въпроси на САПР (ВГС-1) към РГ беше ръководителят на Лаборатория МССУ с ЕИЦ стнс. д-р Гео Гатев. Разработени бяха първите методически материали за принципите на създаване на САПР, за определяне на икономическата ефективност, речник на основните термини и др. Координатор на ВГС-1 беше Института по техническа кибернетика към АН на бившата БССР в гр. Минск.
През този период, съвместно с Института по кибернетика (ИК) към АН на бившата УССР в гр. Киев беше създадена автоматизирана система за лабораторен експеримент „АСУ-Лаборатория“ на базата на МЕИМ ИЗОТ 0310 и устройство за връзка с обекта „УСО-СЕКТОР“, разработено от ИК-Киев. Ръководители на разработката бяха чл.кор. Б.Н.Малиновски – от украинска страна и стнс. Гео Гатев – от българска страна.
Експерименталната система беше оценена високо от украинските колеги . Тя послужи като основа за нови разработки, използващи микропроцесора ИЗОТ0220, внедрени в Института по хидравлика и пневматика – Казанлък, Института по хладилна техника – София и др.
В развитието на сътрудничеството и съвместните изследвания важен принос като консултанти или ръководители на теми имаха акад. Виктор Михайлович Глушков, чл.кор. АН на УССР Борис Николаевич Малиновски, инж. Виктор Василевич Шкурба – от Института по кибернетика в гр. Киев, чл.кор. АН СССР Иверий Варлаамович Прангашвили, проф. Екатерина Карловна Круг, Игор Николаевич Воронцов – от Института по проблеми на управление – Москва, стнс. Шалом Ефимович Штейнберг от ЦНИИКА – Москва, стнс. Олег Игнатиевич Семенков и стнс. Николай Адамович Ярмош – от Института по Техническа кибернетика в Минск, чл.кор. Юрий Ефремович Нестерихин от Института по електрометрия към СО АН СССР, акад. Якубайтис от Института по електроника и изчислителна техника на АН на Латвийската ССР в Рига и др. Помощ и съдействие от страна на ДКНТП оказваха проф. Хинко Хинов – зам.председател, инж. Жеко Иванов – н-к управление, инж. Петър Конакчиев и инж. Маргарита Николаева – гл. Специалисти в ДКНТП и др.
Израстване на научни ръководни кадри
По научната тематика, която се развиваше в дирекция МССУ 4-ма сътрудници защитиха дисертации за научната степен „Доктор“ (ктн), 7 получиха научното звание „Старши научен сътрудник – II степен“ и един – званието „Старши научен сътрудник – I степен“.
През периода до 1990 г. От сътрудниците на дирекцията са написани над 200 научни статии и доклади и са регистрирани над 10 изобретения. Написани са 3 книги, издадени от национални издателства и три брошури, отпечатани от ДКНТП-МНП. Книгите „Анализ и синтез на автоматични системи“ (Г. Гатев 1978) и „Методи, алгоритми и програми за моделиране и оптимизиране на производството“ (Г.Гатев, К.Велев, Ц.Стойкова) са първите български монографии, посветени съответно на т.н. съвременна теория на управление и на експериментално-статистическите методи за математическо моделиране и нелинейната оптимизация.
Резултатите от научните изследвания и от разработването на изследователски теми, на национални програми, получени през периода 1969-1986 г.г. И отразени в научни публикации, изобретения, научно-технически отчети, израстването на научни кадри чрез хабилитации и защита на дисертации, организирането на национални и международни научни форуми с ръководното участие на изследователи и Лаборатория МССУ ни дава основание да твърдим, че в ЦНИКА са били създадени научно направление по общосистемните проблеми на анализа и проектирането на системи за автоматизирано проектиране и научно направление по анализа и синтеза на системи за управление с използване на ЕИМ. Дейността и поклучените резултати през този период са оказали положително влияние върху изследванията в институти на БАН и висши училища.
След 1990 г. Повечето сътрудници на дирекция МССУ продължиха своята дейност в областта на информационните технологии и автоматизацията в държавни и частни фирми, като четири от тях създадоха собствени фирми.
Личните качества и професионализма на сътрудници от секция „Системи на автоматиката“ и Дирекция МССУ им позволи да заемат отговорни постове във висшите органи на държавното ръководство, на управлението на промишлеността, да се утвърдят като водещи учени, преподаватели и ръководители във висши училища и научни организации, като авторитетни експерти в научно-експертни и държавни органи.